Ivet.BG Блог

Блог за мода, красота и стил

Разреши проблемите си с… музика!

 

 

Любимата ти песен може не просто да ти помогне да се настроиш за партито довечера. С нея ще си с едни гърди напред и в борбата с ежедневния стрес! Знаеш ли например колко много хора слагат слушалките и си пускат музика веднага щом се доберат до офиса? И аз съм сред тях. Без значение, дали е четиричасова компилация на Вивалди, тибетска музика за релаксация и отваряне на чакрите или най-новият денс хит, стига да ми харесва, съответният саундтрак е в състояние да ме накара да си свърша работата за отрицателно време.

 

music-angel-9596

Със звероукротителна сила

Повечето от нас имат бекграунд музика в ежедневието си. На работа, в колата или в градския транспорт – избираме музика, която ни отвежда на специално за нас „място”. Защо имаме тази дълбока, неповикана емоционална връзка с песните ли? „Музиката може да укроти и звяр”, е казал поетът Уилям Конгрийв, с идеята, че подходящата мелодия има своя начин да успокои всеки разбунен дух, като под „разбунен” може да се разбира всякакво негативно, повече или по-малко, усещане. Влиянието на музката върху нас, хората, е изследван многократно. Самият акт на слушане на музика ангажира няколко части на мозъка, включително и малкия мозък (където се намира центърът, отговорен за първичните ни желания), както и фронталния дял и мезолимбичната система (и двете свързани с производството и разпространението на допамин в организма – хормона на щастието).

 

Вместо таг

Проучвания показват, че музиката ще предизвика реакции в различни части на мозъка – и в левия, и в десния му дял. Реагираме емоционално на песните, защото ги свързваме с човек, събитие или спомен. Според невролози, избираме коя музика ни е най-близка до сърцето в годините на съзряването ни. Обяснението: склонни сме да помним неща, които носят емоционален заряд, защото амигдалата и невротрансмитерите действат на принципа на „тагването”, т.е. добавят към дадена мелодия и усещанията ни към моменти, в които сме я слушали. Как и каква музика ще ни влияе обаче, не е нещо трайно и фиксирано веднъж завинаги. Макар ежедневните ни предпочитания да се променят малко, или почти никак, с годините, нашите настроения определят какво ще ни харесва в конкретна ситуация. Ето защо, когато изживяваме раздяла, плейлистата ни е пълна с тъжни парчета, например Деймиън Райс и Кели Кларксън.

 

Dog listen to music with a music player

Плейлист за усмивки

И докато слушането на Моцарт не е задължително да те направи по-умна (митът бе шумно развенчан), все пак слушането на музика може да повиши настроението ти, да потуши безпокойството ти и да промени начина, по който разсъждаваш за света около теб. Доказва го и холандско проучване, според което веселата музика кара хората да забелязват усмихнатите лица,а тъжната – намръщените. Музикалната терапия е естествено продължение на това влияние. Джаз певицата Мелъди Гардо била блъсната от кола на 19 г. и в резултат на това имала тежки наранявания на главата и гръбнака. Не можела да говори и да се движи и останала прикована на легло близо година. Докато била в болницата, й препоръчали да пробва музикална терапия, за да възвърне и подобри в последствие говорните си способности. Така Гардо започнала да пише песни и да свири на китара и стигнала… чак до голямата сцена.

Gym%20Playlist

Естествен антидепресант

Употребата на музика се оказва ефективна и за справяне с когнитивни и поведенчески проблеми. Американската музикална терапевтична асоциация установила, че децата с аутизъм реагират позитивно на музиката в сеансите им, което довело до тяхното по-добро социално интегриране и намалило тревожността им. Лечението с музика доказано помага и на пациенти с депресия, както и за справяне със стресови ситуации (в комбинация с техники за дишане). В този подход не всичко е свързано с релаксираща музика и звука на разбиващи се вълни. Понякога и текстовете на песните са важни. „Акцентът е върху личностното израстване. Хората идват при нас и не знаят какво точно искат от тази терапия. Казват, че са под стрес, но често проблемът е, че не познават добре себе си”, обяснява музикалната терапевтка Лим Кар Джий. Един от пациентите й например отишъл при нея с оплакването, че се преработва в офиса. Но след няколко сеанса, осъзнал, че всъщност просто не харесва работата си. И така, целта на терапията се променила – от справяне със стреса към търсене на осмисляща живота работа.

 

Задай тон!

Т.е., не се очаква от теб да се подложиш на музикална терапия, за да станеш следващата Гардот. А да научиш малко повече за себе си и да достигнеш точката си на спокойствие. И понякога най-лесният начин за това е тъкмо любимата ти песен!

Music

Leave A Comment