Ivet.BG Блог

Блог за мода, красота и стил

Най-лошият съвет: “Не го мисли!”

 Ако все някога си се порязвала, ужулвала, удряла, сигурно си използвала лепенка, дезинфектант, обезболяващ мехлем. Какво си правила обаче, когато си била наранявана душевно?

Всички ние знаем как да третираме физическите измерения на нараняването, но не и как да се справяме с психологическата болка, например тази от провал, отхвърляне, вина, самота, ниско самочувствие, загуба и травма. Като паднем от колелото, първото, което правим, е да проверим дали и къде сме се ударили. Когато обаче някой ни нарани емоционално, имаме тежък период в работата или личните отношения, не проверяваме нищо. Просто продължаваме напред. От малки сме научени на редовна дентална хигиена и мием зъбите си два пъти дневно, за да ги поддържаме. Всеки ден. Ала имаме ли добра емоционална хигиена? И защо ни е да се замисляме за нея?

 

По въпроса разсъждава и американският психолог Гай Уинч в своя лекция за това, как ценим тялото си повече, в сравнение с психиката. “Наскоро бях на гости, където детето, едва на 5 г., отиваше да си измие зъбите, но се спъна и падна. Поплака за минутка, после стана и потърси лепенка за ожуленото си коляно. Това дете не можеше дори да си завърже само връзките на обувките, но вече знаеше, че трябва да покриеш рана с лепенка, за да не се инфектира, и че трябва да подддържаш зъбите си, като ги миеш два пъти на ден. Значи, всички ние знаем как да поддържаме физическото си здраве или денталната си хигиена, откакто сме на 5 г. Но какво знаем за поддържането на психическото си здраве? Какво учим децата си за емоционалната хигиена? Нищо!”

 

И така, очевидно е, че прекарваме повече време в грижи за физическото, отколкото за душевното здраве. Оставяме отворени емоционални рани, а те също могат да се инфектират, ако ги игнорираме. И макар да има научно доказани методи за “лекуването” им, ние не го правим, дори не ни хрумва, че можем. Ако някой приятел е потиснат, му казваме: “Не го мисли!” или “Стегни се, всичко е в главата.” Можете ли да си представите да кажете на някого със счупен крак “Не го мисли, всичко е в крака!”

Body, mind, soul, and spirit concept

 

Време е да затворим тази пропаст между физическото и емоционалното, за да подобрим качеството си на живот. Защото, ако не го направим, никога няма да осъзнаем, че…

 

  • Самотата убива. Тя създава дълбока психологическа рана, която обърква мисленето ни и ни кара да смятаме, че хората около нас ги е грижа за нас много по-малко от действителното. Което изолира – не само емоционално, но и социално (дори от близките ни – и ни кара да се настроим за отхвърляне и провал. Неслучайно, според изчисления на учени, самотата увеличава риска от преждевременна смърт с 14%! Причинява високо кръвно налягане, висок холестерол и дори отслабва имунната система. Затова и в своите доклади специалистите заключват, че хроничната самота е не по-малко опасна от тютюнопушенето. Цигарените кутии вървят с предупреждения, че са опасни, нали? Но не и самотата. Ето защо трябва да практикуваме емоционална хигиена – защото няма как да лекуваме емоционална рана, ако не знаем, че тя съществува.
  • Друга такава рана, освен самотата, е провалът. А той е опасен, защото блокира напредъка ни. Всеки човек реагира по различен начин пред опасността да се провали, защото има определен “комлект” от чувства, които се задействат при фрустрация. Наясно ли си например как ти самата реагираш при неуспех? Ако не, вгледай се във себе си, защото емоциите ти могат да те накарат да си мислиш, че не си способни да успееш, и ти ще им повярващ. Ще започнеш да се чувстваш безпомощна, ще спреш с опитите да успееш твърде рано или няма да опиташ изобщо. И тогава ще се почувстваш още по-безпомощна. Ето защо толкова много хора функционират под техния действителен потенциал. Само защото някой път един-единствен провал ги е убедил, че те няма да успеят, и те са го повярвали. Много е трудно да разубедиш ума си, щом веднъж вече се е настроил за определена мисъл. Затова не бива да си позволяваш усещането за безпомщност да контролира решенията ти.
  • Негативните емоции и мисли не са най-добрият ни приятел. Емоциите, като цяло, често и бързо менят настроенията си. В един момент са подкрепящи, в следващия – неприятни. Защо например се обиждаме сами, като си казваме “колко си дебела”, “виж се, на нищо не приличаш” и особено след раздяла започваме да си мислим колко сме зле, какво не сме, какво ни се искаме да бяхме… Когато самочувствието ни е било наранено, няма причина да се нараняваме повече, нали? Все едно да си се порязала и да дълбаеш още в раната. Това, което трябва да направиш, е да се разсееш от негативните мисли и да възстановиш уважението си. Защото освен депресия, те могат да ти докарат реални здравословни проблеми (поздрави от учените, установили и това).

 

Предприеми нещо срещу самотата, опитай се да промениш начина, по който реагираш при провал, погрижи се за самочувсвието си, опъни се на негативното мислене и не просто ще излекуваш емоционалните си наранявания, но и ще изградиш един силен емоционален имунитет и здравословна връзка със самата теб. Отношението ти към и със себе си е вероятно единствената истинска връзка в целия ти живот, която ще съществува само и единствено в твоя полза. Ако имаш достатъчно кураж да се изправиш пред огледалото на емоциите и да се вгледаш честно там, ще получиш най-големият шанс за по-пълноценен живот. Такъв, в който винаги има какво ново да научиш.

4 eW9nYV9zdW5zZXQuanBn

 

Leave A Comment