Ivet.BG Блог

Блог за мода, красота и стил

И думите като насилие

Примиряваха се с невинните сексуални шегички на шефа и плясването по дупето от някой колега. И въпреки това не им се вярваше,  казваха си, че всичко е наред и това са просто невинни жестове…  Дали това обаче е точно така? Сексуалният тормоз изобщо не е само насилие в истинския смисъл на думата, то не е само упражняване на сила, насилие могат да бъдат и думите! Винаги обаче остава следа в психиката…

Анна го помни много добре: нисък, набит, леко плешив по-възрастен господин с несъразмерно големи ръце. Не го е виждала от четири години, но сега, когато мине по улицата някой такъв господин, тя изтръпва. Правел се на интелектуалец, умело подбирал думите, често споменавал, че чете много и обича и уважава жените. Бил директор на отдела, в който Анна работила осем години. Толкова успяла да издържи на тормоза на шефа си. Сега вече си дава ясна сметка. Тогава не се наричало тормоз! Навеждал се над нея докато седи на бюрото си, надничал в деколтето ѝ и подхвърлял нещо от типа: „Анничка, Анничка, жената е като малинка, да я откъснеш и да я опиташ!” – и едновременно се облизвал, а тя чувствала неприятния му дъх зад себе си! Или пък ѝ правел комплименти от типа: „Имаш снага като сърна, бих те наловил и тогава, ох!, ще ти покажа какво мога!”

– Никога не ме е докосвал, но, когато го виждах, ме обливаха топли и студени вълни. Когато влизаше в стаята ми докато работя, с удоволствие щях да се хвърля през прозореца само и само да не слушам неговите неприятни комплиментчета и констатации. На всяка колежка подхвърляше по нещо, но аз очевидно бях неговата жертва. Не знам защо беше избрал мен, след като имаше доста по-хубавки жени в офиса – спомня си Анна.

Границата!

Много жени не са на ясно какво точно е сексуалният тормоз. Струва им се, че ако не се стигне до физички тормоз, то едва ли има защо да се притесняват и да хвърлят безпочвени обвинения. На базата на анкета, проведена в средните училища, става ясно, че около половината от учениците са търпели някакъв вид сексуално насилие, считайки го за „нещо нормално”. Много жени например не знаят, че съществува „междупартньорско насилие” и че  „отдаване на мъжа” при нежелание от страна на жената НЕ съществува, защото бракът не дава право на мъжа да малтретира жена си!

Как обаче да различиш невинните шеги от истинския тормоз? Имаш работа със сериозно нарушаване на личното ти пространство и престъпване на границите ако отговаряш положително на въпроси от типа: Чувстваш ли се неудобно, засрамена и притеснена при съответното поведение на мъжа? Това повтаря ли се често? Приемаш ли го като засягане на достойнството ти? Свързано ли е с пола? Страхуваш ли се да отреагираш или пък няма да има ефект? Иска ли ти се никога да не се беше случвало? – това според психолозите са основните въпроси, които трябва да си зададем?

Катерина е адвокат и феминистка, работи в голяма корпорация. Днес тя вече знае какво е сексуален тормоз. Преди просто не е наричала нещата с истинските им имена. Спомня си, когато учителят ѝ по химия небрежно си слагал ръката на рамото ѝ и после още по-небрежно я спускал надолу по тялото ѝ. Едва ли по друг предмет е учила по-старателно, единствено за да няма срещи с него насаме, на поправителен. Той обаче я изпратил на олимпиада и сам си възложил да я подготви добре.

– Никога не ме е насилвал в истинския смисъл на думата, но се чувствах като изнасилена всеки път, когато ме прегръщаше, шушнеше ми на ухото, щипваше ме и ми казваше, че съм красиво момиче и всеки момент някой сополанко ще ми отнеме невинността… Има ли право един учител да говори така на ученичка? Вече знам, че НЕ! Преди се страхувах… да кажа, да потърся съвет. С кого да споделя  – с родителите си? Те, и двамата педагози, повтаряха, че учителят трябва да се уважава – спомня си днес Катя.

Всеки има своята граница, но никога не трябва да позволяваме някой да ни притеснява, да ни кара да се чувстваме неудобно, да се изчервяваме или пък с неприязън и страх да посещаваме работното място, училището, магазина…

Leave A Comment