Fashion Blog от най-големият български моден бутик Ivet.BG

Бунтът на двегодишното дете

by admin

Научете какво можете да направите, когато Вашето двегодишно дете създава проблеми при възпитанието.
Въпреки че истерията и злобните атаки у детето наистина биха могли да Ви изкарат от равновесие, трябва да знаете, че бунтът на двегодишното дете е естествен етап от развитието му. От тази позиция ще зависи дали такова състояние ще премине или ще стане началото на истински възпитателни проблеми.

Явлението наречено бунт на двегодишното дете и всичко свързано с него е трудно време за родителите. Този период е пълен с емоции и взаимна проверка. Като постъпваме неправилно, можем да направим лоша услуга на детето. Ivet.BG Ви предлага да разберете по какъв начин да не допускате ситуация, в която Вашето дете ще започне да ви манипулира, като пречи не само на родителите си, но и преди всичко на себе си?

Какво е това бунт на двегодишното дете?
То става все по-зряло, опитва се да прави само различни неща. Известно е, че не всичко, което прави се получава както трябва. Първите провали и разочарования могат да предизвикат стрес и огорчение. Крясъците и истеричните атаки са единственият начин за детето да разтовари емоциите. И тук щафетата поемат родителите – тяхната реакция може да каже много на детето и по някакъв начин да оформи неговия характер.

Как да се справите с разбунтувалото се дете?
За съжаление няма еднозначна рецепта за това. Всяко дете е различно и на всяко действа нещо различно. Така че в началото може да се окаже идеален принципът проба – грешка. Ако забравите как аргументът говори на Вашето дете, старайте се да го ползвате при следващото истерично избухване. Вероятно ще подейства. Разбира се честото ползване на един и същи метод, може да донесе обратен на очакваното резултат.

Съвети за родителите на разбунтувалото се двегодишно дете
Вие командвате тук! Вие определяте принципите. Помнете това и се старайте да внушавате тази норма на детето – по най-разбираем за него начин.
Не се поддавайте! За съжаление нашето търпение има граници. Трябва да поработим над това. Много често в името на мира ни се случва да се поддадем на детето. В този случай последиците са най-важни. Ако три пъти сте забранили нещо на детето, не се предавайте и четвъртият път.
Само забраните не са достатъчни. Разговаряйте с детето възможно най-често. Това, че сте казали, че нещо е забранено не е достатъчно. Задължително аргументирайте решението си – направете това така, че да бъде разбираемо за детето.
Не се опитвайте да подкупите детето! Отвличайки вниманието му например с близалка, Вие просто му давате награда за лошото поведение.
Старайте се да бъдете съпричастни към истеричното дете и се постарайте да почувствате каква реакция от страна на родителя бихте очаквали. Емпатията е нещо, което много често ни липсва в отношенията с децата. Третираме ги като равни на нас партньори. А не е така.
Старайте се да прилагате наказания към определена ситуация, когато наистина това е необходимо. Ако забранявате на детето всичко, накрая то ще признае това за норма. Правете го, защото трябва, а не просто така, първоначално трябва да формулирате точно забраната. Поставете ясни граници: какво е позволено и какво не.
Разговаряйте, разговаряйте и още веднъж разговаряйте! Това е абсолютната основа. Много родители предполагат, че когато забраняват нещо детето е длъжно автоматично да не прави това. Същевременно на него са му необходими конкретни пояснения – защо нещо не трябва да се прави и какви ще бъдат последиците от поведението му.

You may also like

Leave a Comment

Блогът използва бисквитки. ОК Повече информация за Бисквитки